writeON

То се е видяло, че сме в лятото на Орбител:) Лошо няма! Технологиите са вдъхновяващо нещо, а пичовете от Орбител явно са успели да ме вдъхновят, щом след ‘Матрицата’ успях да изщракам още 5 идеи – ей така, на един дъх. Четете и гласувайте. Любимецът на публиката ще получи едноседмична екскурзия из приятелски блогове!




Футуролог v1.01

Картина на света – такъв, какъвто ще бъде в близкото бъдеще с помощта на Орбител.

VO: Казват, че за да видиш бъдещето, трябва да го създадеш.

Ранно утро. Първите лъчи на слънцето проникват в малка бяла стая и активират будилника, който същевременно включва видео телефон. Младо момиче се измъква изпод чаршафите. Върху екрана на стената се появява образът на нейния любим (той е на друг континент, при него е нощ). Тя протяга ръце и нежно докосва образа му на екрана, после намигва и му показва нещо на нощното си шкафче.

VO: Ние вече си избрахме бъдеще.

Oбед. Обширен офис, в който стаите са разделени с холограмни изображения на известни картини/екзотични пейзажи. На едно от бюрата мъж се свързва през офисния си компютър с пералнята вкъщи… вижда се интерактивно меню touch-screen с иконки за различните програми, той избира една и я маркира.

VO: Какво е твоето?

Следобед, слънчевите лъчи падат на пода на малко студио, където майка е заобиколена от три деца, край тях на пода са разпилени елементчета от конструктор LEGO. Докато майстори заедно с децата си, жената от време на време поглежда към монитора до себе си и обяснява на учениците си от дистанция за комбинациите на цветовете, давайки примери с разноцветните блокчета LEGO.

Орбител. Връзка с бъдещето.


‘Футуролог v1.02’
... се различава от v1.01’ само по „войсовъра”. Дали винаги свръхпродуктивността върви ръка за ръка с нерешителността?

VO: Някои се опитват да предскажат бъдещето…

VO: … докато други го създават.

VO: Какъв е твоят избор?

Орбител. Връзка с бъдещето.


‘Докосване’ (версия първа и последна)
‘old couple’
Слънчев следобед. Малка къщичка край морето. На терасата – пейка, на пейката – възрастна двойка. Двамата са притихнали един до друг в абсолютно блаженство, зареяли погледи в сините вълни – може би си спомнят за младите години, мечтаят си да направят пак някоя лудория, или просто се радват на хубавия ден. Внезапно някъде близо до тях телефонът иззвънява рязко. Двамата се споглеждат. Дядото се надига, поема слушалката, поглежда към екранчето, което изписва обаждането, намига на бабата и изключва телефона. Тя му отправя одобрителен поглед. Той се връща на пейката до нея, прегръща я през рамо и двамата се връщат към своята идилия.

VO: Вече не е нужно да разбираш от технологии. Достатъчно е желанието да общуваш… или да помълчиш… но да знаеш, че отсреща някой те разбира.
Орбител. Цифрови технологии, човешки комуникации.

‘teen couple’
Таванска тийнеджърска квартирка, която тъне в полумрак. На леглото дрехи са омотани между чаршафите, на масата се виждат неразтребените остатъци от обяда, по пода са разпилени списания. Момче и момиче по фанелки са се размазали на канапето, очевидно необезпокоявани от хаоса около тях и гледат по телевизията японска анимация със страховити роботи. Двамата са се гушнали един в друг и мълчаливо се радват. В един момент някаква сцена от филма предизвиква и у двамата спонтанен смях. Погледите им се срещат, задържат се 1-2 секунди… следва дълга целувка, която ги кара да забравят и филма, и всичко останало.

VO: Технологиите вече не те ограничават. Можеш да общуваш както искаш… да споделиш каквото поискаш… дори тишината… защото отсреща някой споделя чувствата ти.
Орбител. Цифрови технологии, човешки комуникации.


‘Предай нататък’

Камерата се движи над града като се приближава ту до един, ту до друг човек, влиза в техния свят, след това го напуска и пак се издига до по-общ план. Когато персонажът влезе в контакт с някого – докосване, разменен поглед или дума, неволно бутване - фантазията прекъсва и камерата преминава към следващия човек.

Камерата се приближава до тийнейджър с вид на задръстеняк-компютърен гений. Излиза надпис: ‘хакер-романтик’. Приближава се до него и влиза в мозъка му. Неочаквана картина: идиличен морски пейзаж рано сутрин, той влиза във водата, гмурка се сред делфините.

[контакт: шефът на младежа оставя на бюрото му поръчка]

Камерата фокусира мъж в костюм, който с делови и наперен вид отива към колата си. Надпис: ‘типичен бизнесмен’. Неговият свят: небостъргачи от стъкло докъдето погледът стига, които постепенно се превръщат в стъклени планини. Към върха на една от тях пълзи самотна фигура. Той вика, но фигурата не го чува.

[контакт: бизнесменът, унесен, се бута без да иска в едно момиченце]

Фокус върху момиченцето, което седи на пейка в парка и гледа тъжно към земята. Надпис: ‘малка, капризна, самотна’. Нейната фантазия е свят, населяван от всички кукли и играчки, които някога е виждала и харесала. Те всички са нейни приятели.

[контакт: млада жена спира пред пейката и поглежда детето]

Фокус върху жената – грациозна, леко неуверена, подрежда цветя във ваза. Надпис: ‘мечтае да се грижи за някого’. Фантазията й: безкрайна зелена поляна, по която се гони с кучето си. Пада на тревата, търкаля се блажено, кучето идва до нея и я облизва приятелски.

Камерата рязко се изтегля нагоре и картината постепенно се превръща в едно множество от хора, които крачат забързано.

VO: Твоят свят е уникален. Не се затваряй в него, сподели го с другите.

Хората, които камерата е проследила отблизо, се озовават един срещу друг и образуват малък кръг. Образи от различните им светове-фантазии потичат един след друг като на филмова лента.

Орбител. Общувай с всички сетива.

‘Делфини и хора’

Поглед отгоре към безкрайно море. Камерата постепенно се приближава до водата. Отвътре изскача делфин, танцува по вълните, сякаш ни примамва да го последваме, и пак се гмурка.
VO: Делфините притежават уникална технология.
Под водата. Коралов риф. Делфин издава типичния си звук и изпраща звукови вълни. Друг делфин на съвсем различно място улавя звука и му отговаря.
VO: Те общуват на дълги разстояния.
Нощно море. Водата е тъмна и гъста като мастило, нищо не се вижда. Делфин издава звук. Вълните, които изпраща, ‘осветяват’ назъбения релеф пред него.
VO: Ориентират се във всяка среда.
Делфин, изправен пред голям скален масив, изпраща звукова вълна. Скалата сякаш става прозрачна и зад нея се виждат няколко акули.
VO: Знаят какво има пред тях без да са го видели.
Отново морето отгоре. Стадо делфини се носят по водата.
VO: И събират информация за света и своите усещания в една звукова вълна.
Излизаме от морето и се пренасяме в света на хората.
VO: Представете си, че и ние можем да общуваме така…

//Улица с натоварен трафик. В една кола, в предната част на безкрайния поток, седи //мъж. Изписват се неговите мисли: ‘Станала е катастрофа. Отбийте преди да сте //попаднали в задръстването.’ В друга част на града шофьор сякаш улавя //предупреждението и сменя посоката. Неговите мисли: ‘Благодаря ти’.

VO: … образи… звуци… докосване… емоции…

//Млада жена вкъщи стои пред екран, на който се вижда мъж някъде край морето. //Чува се плясъкът на вълните, крясъците на чайките. Тя докосва екрана и неговите //усещания сякаш нахлуват в съзнанието й.

VO: Цялата информация, от която се нуждаем, едновременно.

Орбител. Въпрос на време е.

‘Сетива’ (малка гимнастичка за разтоварване, 15'' всяка)

1. кадър: младо момиче, което отчаяно браузва в Интернет за картинка на любовна тема, която най-добре да описва чувствата й
надпис: Как ще кажеш ‘обичам те’ в 200 КВ?

2. кадър: младеж говори разпалено по уличен телефон, гледа оставащите импулси и едва си поема дъх
надпис: Можеш ли да събереш историята на живота си в 0.25 мин.?

3. кадър: подменюто на Hotmail за прикачване на файлове към съобщение – файлът надхвърля лимита
надпис: Кратък курс по сърф в 1.5 MВ?

4. кадър: кръг от хора, събрали се на групова медитация/йога
надпис: Телепатична връзка със скорост 10 MВ/сек.?

VO: Общуването между хората не винаги се измерва с цифри.
Трябват ни комуникации от ново поколение.
Комуникации в служба на сетивата и чувствата ни.
Орбител. Общувай с всички сетива.

(client: Orbitel // brand: new image // media: TV)